Прощаване с дома

Comments

• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  Снощи четох едно интервю с Джордже Росич, по-известен като Джоко - един актьор, който уважавам и харесвам. Той казва: “Слабите избягаха в чужбина. Силните останаха.” Силни думи. Но какво става, когато те изгонят от Родината - защото искаш да живееш честно, и като свободен човек? Джоко вече го няма, за да го питам, макар че вероятно би отговорил същото. Питам себе си. Въпреки, че зная отговора: всеки отсъжда по своему, според това какво вижда от висотата на собствената си камбанария.
  
  Иван Бързаков няма да прочете коментара ми, зная го. Но му благодаря за написаното - докосна ме. Сугестия или прокоба е съдбата ни?

  2022-06-28T06:38:40+03:00
• 

  IvanBarzakov (Иван Бързаков)

  Благодаря на всички вас, които се докоснахте до този стих и споделихте чувства, мисли и вълнения!
  На petertpetrov (Петър Петров), който ме връща към моето поколение. На Eia (Росица Танчева), която е усетила любовта към родината и оценила другите коментари. На lu4 (Мартина)и silvina84 (Силви ), доловили красотата на стиха, доколкото я има. На petinka67 (Петя Кръстева), че е усетила болката. На ZAPP (Запрян Колев), рокерче666 (Богдана Маринова), elenasim1 (Елена Петрова) и laramaylin (Нина Чилиянска), които споделят въздействието на стиха. На изречена (Мая Попова), която се е досетила, че човек сънува дома си, макар че в моя случай това изречение не е изречението на космополитите.
  Поздравявам специално лъвчето (Лъки ), затова че е проникнал в дълбоката същност на стиха. Точно това е смисълът на поетичната книга "Яростно в скръбта", от която публикувам тук редица стихотворения. Това, че ужасът от вчера е в много отношения още по-актуален и днес. За нея (книгата) и за нашето време особено важат думите на Уилям Фокнър: "Миналото никога не е мъртво. Миналото дори не е минало."
  Не случайно огромна част от стихотворенията от І цикъл (за близкото минало), а и някои от ІІ цикъл (за вечното изгнание) спокойно могат да бъдат преместени в ІІІ цикъл ("Бездната днес". Контекстът естествено се променя и стиховете звучат още по-актуално. Редица от тях са четени на поетични сбирки, без да се уточнява за кой период става въпрос и са възприети изцяло и остро за действителността днес.
  Обърнете внимание на особеното взаимодействие между мотото и текста на стихотворенията - на епиграфите от големите ни поети на скръбта - Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Пенчо Славейков - и нашата нова скръб. Като че ли някъде много дълбоко нищо не се е променя в същността на нашето страдание.
  Специални поздравления и на poeta (Илко Илиев) за това, че е усетил единството на "илюзия и вечност" в стиховете ми и го е изразил великолепно!
  Моят дом - това сте всички вие. Това е цялата земя.
  
  
  
  

  2011-05-16T15:24:07+03:00
• 

  petertpetrov (Петър Петров)

  Приятно ми е да поздравя един поет от моята генерация.
  Щом старостта потропа на вратата,човек се връща
  и в роден двор и в родна къща.И заживяваме със спомените
  от младоста.Бъди здрав и жизнен.

  2011-05-14T22:13:23+03:00
• 

  Eia (Росица Танчева)

  Една разкъсана душа...
  Чувства се силната обич към Родината и драмата на един човек, който е готов да се жертва за свободата си. Замислих се и над коментарите на Илко Илиев, а също и на Лъки...

  2011-05-14T21:02:27+03:00
• 

  lu4 (Мартина)

  Много истински и красив стих!

  2011-05-10T19:45:36+03:00