Прощаване със старата кола
Прощаване със старата кола
„Прости ми конче, конче нанадминато”...
Б. Христов
Моя стара кола,
с бесни кончета,
дишащи шумно,
днес реших, че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.
Днес реших, че ръждите заразни
не понасят на кит и боя
и че майсторът само ме дразни,
обещавайки нова съдба...
Днес реших...
и седалките стари погалих,
и си спомних недългия път,
и телата, красиво лежали
във дискретната кожена плът.
Обещавам ти,
че преди на джамбазите дланите
да те пипнат със пот и масло,
с най-красива жена край поляните
ще отидем до тайно место...
Пак ще биеш на вятъра бузите,
пак ще удряш с чистачки дъжда,
ще развяваш в антената музите
ту на блус, ти на рок, ту на нежна тъга...
Ех...
Моя стара кола,
с бесни кончета,
дишащи шумно.
Днес реших,
че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.
© Георги Динински All rights reserved.
