Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик,
под тежката за лудостта корона
по-често той е глупаво открит,
отколкото приличен и престорен.
По-верен е на думи и мъгли,
защото те не му изневеряват...
и сам се трогва, сам благодари
на музите, и често им прощава. ...