Обичах те до болка, а ти не го разбра, бях готов за теб душата си да продада, за да съм още миг със теб - да си до мен, да усетя в този топъл летен ден. Исках само обич и разбиране толкова ли беше трудно за постигане? Казваш ми, че ме желаеш, че ме обичаш. Истина ли бе или поредната лъжа, която ти изричаш? Вече не усещам нищо - ти разби сърцето ми със твоите лъжи, ти отвътре го изпепели. Останаха студените сълзи, които капят от лицето ти. "Съжалявам" казваш ми сега, но е късно, моля те, прости! Прости, че не искам се върнеш ти при мен, че не искам да върна времето назад във онзи ден на плажа, под дъжда, където ний се запознахме. Прости, че не мога да те пусна в моята душа, защото неведнъж със нея си игра... предълго славея звуча... в клоните на любовта, утихна песента...