Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
Feb 19, 2016, 7:33 AM

Прости, Апостоле... 

  Poetry » Civilian
1240 1 10

Неохотно някак, заченат от тегоби,

изражда се намръщен пак денят

на нощта от мрачната утроба.

Няма слънце, само мътна светлина

процежда пипала като прокоба.

Души затворът на панелните стени,

пропили капчици безсилна злоба,

захлопва равнодушие врати;

тук-там „юнашки” попържни

проклинат доброволните окови.

 

Прости, Апостоле! - Прости ни

за флага стъпкан „Смърт или Свобода”!

С чела приведени приехме смърт в душите;

свободата девалвира в празнословия,

от скверна мисъл край до край съшити.

Прости, задето потъмнихме ореола

и даже плюваме по чистия ти лик;

затуй, че скрихме от децата гроба ти,

а в жалката ни, новичка история

размихме подвиг – възвисяващ и велик!

 

Прости и мен – човека и поета,

чоплещ светостта на кости клети

с тоз, родèн от гузна съвест стих.

Дано и днес, кога пред теб полагам цвете,

на ръката, недостойната, простиш!

Поисках прошка не за оправдание

на свое примирение, безплодно жалване -

поклон пред гения ти е, а също първа дан

към избор, вярно, доста закъснял,

но чинещ повече от слепи обещания.

 

Сърце и ум да помиря избрах,

в мен поделяли си свобода и робство.

Разсякох възела, сковал ума със страх –

страха за хлебеца, излишъка, удобствата.

Напреж, в дела и слово ще господства

изконната потребност на духа.

Полуробът е гротескно недоносче;

компромис с волята - живот по чужда милост.

За полуроба ти отиде на бесило,

но знам, че днешния му гърч не би простил.

 

9.10.2015.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Приспан е народецът, Люси. Протестът му е само в пиянските сънища - удряйки с юмрук по масата и псувайки юнашки. А на сутринта вече не му прави впечатление, че животът му не се отличава от махмурлука...Благодаря, че не си безразлична!
  • И аз съм възхитена и същевременно тъжна за поруганите ни герои. И писатели. Намериха се някои " специалисти" и Вазов да искат да махат от учебниците. И да не се казва " турско робство"... испанците винаги са казвали че са били завладяни от арабите и никой не е измислил че обиждат с това арабското население.
  • Привет, Дарина! Едва ли заслужавам високите аплаузи, но съм съм склонен да потвърдя две неща. Подбудите ми да напиша стихото са съвсем искрени, и да, то отразява болезнени истини. Разпознавам будната съвест, а и ти самата си я доказала в свои произведения, затова не съм изненадан от отбелязването ти тук. Ценя споделеното!
  • Ооо, възхитителен стих!!! Аплодирам те, откровен стих... силни думи... завладяваща емоция... болезнена истина. Поздрав!
  • Правилно си доловила, Таня. Въпросите ми са по-скоро констатация.
    Оптимист съм, няма как да е другояче, но оптимизмът ми е поопърлен в основата.
    Героите се раждат в огън или изгарят в огъня, за да възкръснат в паметта народна, по-пречистени и отпреди. Но... де го огъня и какво да го подхранва? – Колко добри подпалки изфирясаха в странство, а ние, както се вижда, и до мъждене едва го докарваме.
  • Долавям риторичност във въпросите ти, но така и така съм тук, ще те ангажирам с мнението си. Българинът има много като потенциал и наследство, но малко като изисквания и очаквания. Предците ни са носили идеали, ние носим смартфони. И нещата не опират само до "О, времена! О, нрави!", защото и тогава е имало "Патриот е, душа дава за наука и свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа". Къса се нишката с ценностите и ако все още е само протрита, в следващите поколения ще е на парчета. Не съм черногледа, дори по-скоро съм оптимист, че и идното ще даде своите герои!
  • Таня Донова, Валери Димитров, Росица Танчева, Анастасия, Кети Рашева... Благодаря, че уважихте написаното от мен и показахте съпричастност към една, колкото скръбна, също толкова ценна страница от нашата история!
    Изкупи ли Апостола бъдещото ни самочувствие като нация? Ние в състояние ли сме да пожертваме нещо в името на родовото благо или асоциирайки се като българи с подобни примери за жертвоготовност, успокояваме съвестта си заради робската си инертност?
  • Поклон пред Апостола! И поздравления за автора!
  • Силна творба! Поклон пред Апостола!
  • Достойно стихотворение!
    От начало до край! Искаше ми се да акцентирам върху част от него, но това ще означава да го цитирам цялото! И все пак ще кажа, че харесвам струпването на сонорни съгласни, придава като цяло едно "тежко" звучене! Не знам защо направих асоциация с един цитат от Йовков "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
Random works
: ??:??