Прости, Апостоле...
Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба.
Души затворът на панелните стени,
пропили капчици безсилна злоба,
захлопва равнодушие врати;
тук-там „юнашки” попържни
проклинат доброволните окови.
Прости, Апостоле! - Прости ни
за флага стъпкан „Смърт или Свобода”!
С чела приведени приехме смърт в душите;
свободата девалвира в празнословия,
от скверна мисъл край до край съшити.
Прости, задето потъмнихме ореола
и даже плюваме по чистия ти лик;
затуй, че скрихме от децата гроба ти,
а в жалката ни, новичка история
размихме подвиг – възвисяващ и велик!
Прости и мен – човека и поета,
чоплещ светостта на кости клети
с тоз, родèн от гузна съвест стих.
Дано и днес, кога пред теб полагам цвете,
на ръката, недостойната, простиш!
Поисках прошка не за оправдание
на свое примирение, безплодно жалване -
поклон пред гения ти е, а също първа дан
към избор, вярно, доста закъснял,
но чинещ повече от слепи обещания.
Сърце и ум да помиря избрах,
в мен поделяли си свобода и робство.
Разсякох възела, сковал ума със страх –
страха за хлебеца, излишъка, удобствата.
Напреж, в дела и слово ще господства
изконната потребност на духа.
Полуробът е гротескно недоносче;
компромис с волята - живот по чужда милост.
За полуроба ти отиде на бесило,
но знам, че днешния му гърч не би простил.
9.10.2015.
© Людмил Нешев All rights reserved.
Едва ли заслужавам високите аплаузи, но съм съм склонен да потвърдя две неща. Подбудите ми да напиша стихото са съвсем искрени, и да, то отразява болезнени истини. Разпознавам будната съвест, а и ти самата си я доказала в свои произведения, затова не съм изненадан от отбелязването ти тук. Ценя споделеното!
