Простих на всички
Вземаш,даваш... раздаваш се но не получаваш, крештиш но никой не те чува
самотен си, душата боледува! Но защо?
В тъмнинана споменът изплува...
Любов... извисяване, падение, решение
на блуткави въпроси станахме решение, защо престанахме
да ходим боси? Защо страмим се да
бъдем хора... човеци, не злобни за пари
предатели Народни... пазители на зло,
прокоба и насилие... но туй го правим
от безсилие. Отчаяни във сенки се превърнахме, живот на хиляди не сбъднахме. За своят грях, виниме други
живеем вече във заблуди.
Простих на всички греховете...
Сега ви моля, на мира мене вече оставете.
© Ангел All rights reserved.
