Как не обичам стиховете за любов,
те някакси звучат фалшиво.
тя, любовта не иска многослов,
тя тиха е и всичко е на живо.
В началото е буря, страст, жарава,
изгаряща младежките души,
а после дяволска наслада,
балада нежна, думи и мечти.
Деца, кариера, пътища, пари,
раздяла тежка с бившите другари,
житейска мъдрост, болести дори,
преминахме ги, нека да ни пари.
Накрая просто двама сме и ...стига,
към залеза ще тръгнеме без страх,
Съдбата значи тъй го е решила,
та туй любов е, а не грях.
© Христо Паничаров All rights reserved.
към залеза ще тръгнеме без страх,"
Колко хубаво си разказал пътят на любовта... Много добър финал! Поздрав!