Oct 5, 2007, 8:40 AM  

Протегната дъга пътува... 

  Poetry
566 0 10

 

Тялото - има си свои предели...

А душата?... Протегната дъга,

попила болка, вярност и копнежи,

пътуващ извор е към вечността...

 

Дълбаем плодотворната му същност

и пием... пием честно самотата...

Потъваме в безкрайността на бъдното,

а цветове разтърсват сивотата...

 

И в нея блясват философски истини,

въображение, родило песента,

най-чиста искреност и мислите,

с които благородно следваме целта...

 

Минава кротко тя от тяло в тяло

и търси трайно разбирателство...

Избягва груби срещи с дявола

и глупавите му ласкателства...

 

Понесла риск, разпъвана от чувствата,

премръзвала самотна във дъжда,

случайно подчинена на изкуството,

забравила за суета, за болка, за тъга...

 

Тя пее и шармантно чародейства,

под ведрото небе - протегната дъга...

И щастие е състоянието нейно!

Узряла и пълна, красива душа...

 

                               © Павлина Христова Петрова

 

 

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??