Mar 5, 2019, 11:19 AM

Протегнатата ръка

  Poetry
833 0 1

Хей, животе, чакай, чакай! Де така?
Имам още да разказвам не една мечта! 
Имам още утрини не съмнали!
Имам топли вечери не тръгнали! 
Хей, животе, чакай! Де така? 
Тук започва днес най-интересната игра, 
в ритъм на сърцата разиграни, 
в любов души се сплитат! 
Хей, животе, чакай, чакай! Де така? 
Имам да посрещам още чакани утра!
Имам приказки да изживявам, 
приказки да изсънувам и да измечтая! 
Хей, животе, спри почакай! 
Де поемаш там без мен,
скрил съм в ъгъл
на душата си изстрадала,  
още тръпката по теб,
тръпката в сърцето скрита 
чакаща там своя ред! 
Хей, животе, чакай, не заминавай! 
Тук душата моя, още трелите реди, 
трелите на минали и любови чакани, 
трелите  създали моите дни! 
Хей, животе, спри почакай!
В ръцете ми протегнати,
вземи и се гушни! 
Ще ти разкажа аз мечтата, 
още чакаща да се събуди в зори! 
Хей, животе, чакай!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....