May 7, 2022, 5:53 PM

Противовес

  Poetry
532 3 3

Лудостта се търкаля, търкаля

в изгорялата плоскост на черепа,

без да знае какво ще завари

в епохалните болки на белега.
 

Лудостта е „нормалното ново“ –

да излъжеш за няколко лева,

да сервираш на близък отрова,

да си бреме за своята дева.
 

Лудостта се разхожда по дънки.

Тя не спира да пие текила.

Ако някой за нещо ѝ мрънка,

начаса̀ го е гневно сменила.
 

Лудостта се търкаля, търкаля

и душата натиска. Притиска ни.

Лудостта, за тъга, не намаля,

но изглежда, че ние я искаме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...