Провал
Вината… тя не е еднопосочна…
Като монетата е - има две страни.
Така че кой кога започна
е важно, колкото “тура-ези”…
Има ли виновен без причина?
Колкото причина без последствие…
Кой има право на аршина
с който се мери отсъствие?
Дали вината е простима?
Прошката превръща истината във вина…
Тя е може би дължима,
ако си виновен. По чии правила?
Твойта истина дали е моя?
Мои ли са твойте страхове?
Вината ми не е ли твоя
вследствие от твойте грехове?
И има ли вина, когато всеки
своя път си е избрал,
приемайки за правилно това,
което сам за себе си е начертал?
Виновен си едиснтвено и само,
когато истината си на друг за оценка си дал!
А прошката?
Тя е печат за провал.
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
