Прозаично от болката роден
родство ти мръсно и живот
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си
но безмилостни ръце
съдба ти мръсна и живот
за какво си даден
като без теб
се чувствам все по-сигурно
нетленен
неудовлетворен
и безболезнен
не мога да съм благ
а съм ти гневен
защо ли никога
не съм ти драг
без да съм те просълзил
или разплакал
животе дребен
кърмата на вълчица сукал
ти си с малка буква
дори така да е
само за мен
не трябват тук
културни изрази
защото си неумолим
карма ти мръсна
ти живот проклет
пълен с болка
като от безверен
нечовешки род
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
