Прозрачно небе
Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни
където не дръзнах да бъда края в безкрайност.
Навярно светът полудял е от лютите рани
от Юди ,с най-искрени.. клетви за вярност.
Нощта бе събрала топлината на цяла Вселена
в човешко ,до болка, сърце и забързано дишане
усещах до мен мекота и любов кадифена
Навярно бях твоя ..
а Бог ме обичаше.
© Деница Гарелова All rights reserved.
