Apr 2, 2020, 12:48 PM  

Прозрачно небе 

  Poetry » Love
626 6 19

Нощта бе изпила топлината на летен следобед,

а ти бе събрал в очите си цялото слънце.

На Изток валяха звезди, а Запада с поглед

събличаше целия свят в прозрачно небе,

където с криле от мечти полетя любовта ни

където не дръзнах да бъда края в безкрайност.

Навярно светът полудял е от лютите рани

от Юди ,с най-искрени.. клетви за вярност.

Нощта бе събрала топлината на цяла Вселена

в човешко ,до болка, сърце  и забързано дишане

усещах до мен мекота и любов кадифена

Навярно бях твоя ..

                                             а Бог ме обичаше.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??