Nov 25, 2010, 7:12 PM

Прозрение

  Poetry
581 0 1

ПРОЗРЕНИЕ

Какво  от  туй, че  съм  девица  млада

и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?

Какво  от  туй, че  съм  влюбената  фея

и  радостта  събужда  се  със  мен?

Какво от туй, че съм щастлива и желана,

а  до  мен - отчаяни, объркани  души?

Или защото  аз  съм  млада  и  засмяна,

и  чакам  покрай  мен  да  завали?

Какво от туй, че съм кралица - снежна,

на  бал  танцуваща  -  тъй  нежно,

а  децата - плачат  за  утеха  кротка.

Търсят  покрив  и  милувка - топла.

Дали защото във съня сънувам те до мен,

или защото с изгрева долиташ всеки ден?

Балканът  пее  на  звездите,

а  с  ручея  събуждат  се - липите.

Какво от туй, че аз съм любовта в позлата

и  песента  на  влюбена  звезда.

Или защото съм танцът на израсналото цвете

с  уханието  -  събудило вулкан...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....