Пряко от Рая
Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива.
Да си заслужа твоето ребро
и сгушена до мъжкото ти рамо,
да не поглеждам Райското дърво.
(А ябълките... как ухаят само!)
Прости, но исках само да науча
какво е да си стъпил на земята.
Във рая ти ми беше някак скучно.
Ще се позабавлявам малко. Със змията.
Адам:
Във рая ми не стават чудеса.
Опитах, но не ставам за вълшебник.
За теб са малко всички небеса.
И ангелите ти изглеждат черни.
А беше само някакво ребро...
(сега ми иде сам да го заръфам).
Дори и по смокиново листо
не си ми вече интересна, скъпа.
Годините личат ти. До една.
Я пробвай ябълковата диета -
според змията върши чудеса
(понякога ви бъркам с нея двете).
А, тръгваш ли? Било ти твърде скучно
със стария добряк Адам във Рая.
На добър час. Дано поне да случиш
на онзи с чудесата най-накрая.
© Христина Мачикян All rights reserved.
))
