Jun 6, 2017, 11:01 PM

Психодрама

  Poetry
867 4 5

 На Р. С. А.

Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът.

Просто се усмихвай зад завесата –
вече разяснил си правилата.
Ти си диригентът на пиесата,
но и персонаж извън играта.

Виждаш през сюжета си живота им
с всичките товари, дефицити...
Сменяй през минута оборотите,
смело скачай в мислите им скрити.

И познал сълзата зад театъра,
отпусни се – не е твоя – дишай.
Тя поема своя път по вятъра,
ти си я видял, да я опишеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...