laura_palmer (Лора) laura_palmer (Лора)
21
Jan 20, 2006, 8:22 PM

Психопатка

  Poetry
1.3K 0 1
Стоя в ъгъла,плачейки напразно.
Оставиха ме тук,защото съм луда.
Усещам наркотиците из цялото ми тяло.
Тук в стаята,съм в безопасност.
Но никой не вижда това,което аз виждам...
Никой никога няма да разбере коя съм всъщност..
Раните заздравяват,а още чувствам болката.
Някой ще ме спаси ли от самата мен?
Моля се..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0