Птичето на любовта
Времето мина, но оставам си същата -
малко птиче, а крилете последни.
Зове ни просторът, възкръсват чувствата.
Един на друг все така сме потребни.
Без сянка съмнение в кръвта да тече,
твоя съм истина - свята Голгота.
Изгубена нейде в твойто сърце,
по истини газейки пак ще проходя.
Кръст и любов на раменете понесла,
коленете подгъвам, нозете си влача.
Пропада душата ми. Животът е бездна.
Ранима до болка, понякога плача.
Различна от чувства - ту черна, ту бяла,
с обичта си, ти оцвети ми мечтите.
Ранена и сляпа, любовта оцеляла,
пришиваме с нея сивотата на дните.
Сега без криле сме, перушина навред,
с годините любовта се проскуба.
Голо птиче остана, но ме води към теб
и само в теб мога пак да се влюбя…
