Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове -
(с очите на дете ги опознавах),
и сричах имена на богове
в истории запазени на камък.
Разчитах върху пясъка следи,
останали от векове предишни.
Ще може ли живот да се роди
отново върху мъртво пепелище?
© Нина Чалъкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
