ПЯСЪК В ШЕПАТА НА ВЯТЪРА
Въпросите ми са препратки
към думите във всяко ехо.
След отговора – твърде кратък,
съмнението става крехко,
тънее твърдата черупка,
в която вярата съзрява
и чака време – да се пукне,
неподатлива на забрава.
Тогава изворът ще тръгне
да утолява всяка жажда
и с истината – като трънче,
надеждата ще се възражда.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
