Спри се, де!...
Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!
По два пъти възпял съм всичко вкъщи,
в обора, двора и навред -
прасе, кокошки, куче, котка, тъща -
за всеки драснал съм куплет!
Но за поет не ме признават още...
Кого ли аз не съм възпял?
На ум причините прехвърлям нощем...
И тая нощ не бях заспал,
когато ми се счу във тишината:
„С любов опитай, диване!
С прасета и кокошки във главата,
кого ще шашнеш?... Спри се, де!...
Виж, любовта света отколе движи
и прави всекиго на луд!
Възпявай нея, после нямаш грижи
и фенове ще имаш куп,
а иначе така ще хленчиш още,
дори да стигнеш сто и пет!...
Пък може славата да те докосне
и каже някой: "Я!...Поет!..."
© Роберт All rights reserved.
И аз какво да правя - пиша!...Та, извинявайте, ако има нещо!...