Розов пуловер. Весела есен.
Слънчева среща. Песен за теб.
Трепет, вълнение. Залезът пресен,
кротък, живителен. Твоят портрет.
Хора наоколо гонят капризи.
Вятърът шие завивки за нас.
Ходя към теб. В сърцето ти влизам.
Двама сме само в безшумния валс.
Стъпки на птици блещукат в очите ни.
Тънко море е небето над нас.
Крехко копнеене, тихо оплитане,
жарка прегръдка в най-тъмния час.
© Йоана All rights reserved.
Благодаря, че сподели.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
