Първо лице, единствено число
Да бъдеш грях, да бъдеш изкупление,
ще можеш ли следите да изтриеш?
Ще бъдеш ли за болката решение,
или съзнателно сама ще се затриеш?!
Да бъдеш мисъл, прошка и забрава,
ще можеш ли за себе си да Бъдеш?
Да просиш смях, ще искаш ли тогава
и собствени мечти без срам да съдиш?
Ще можеш ли сама да си разпятие,
да бъдеш непристойна, даже сбъдната?
Обирайки трохите чужди, без да си понятие,
ще бъдеш ли единствена за него, върната?
Ще можеш ли със тайна да си непокътната
или ще текнеш, като восък парещ пръсти?
Ще бъдеш ли забрава, в спомен вмъкната
или на пламъкът сълзи до черно гъсти?
Ще дойдеш ли, годините сама прегърнала
покрити с прах, в долап със забранени дни,
а счупеното огледало със гърба обърнала…
да бъдеш Аз, или отново ще си просто Ти?
© Дида Христозова All rights reserved.
