Dec 30, 2008, 9:00 AM

Първобитна любов

  Poetry » Love
742 0 4
Първобитна любов

Погледни ме с диви очи
през дългите гримирани клепки,
цивилизованите дрехи съблечи,
послушай първобитните клетки.

Гола в моята джунгла,
прегърни дивашката ми душа,
предай се на страст бурна
и ще познаеш любовта.

Че тя е първобитна,
родена в пещера,
безусловна, абсолютна,
сестра е на смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...