Път 7
По път към есента вървя
в лято знойно, горещо
и с мисълта за края се гнетя,
че той не е хубаво нещо...
Не го виждам още,
слънцето на запад се придвижва
и тъжно е нощем,
че никой на вечно спящи не завижда...
© Георги All rights reserved.
По път към есента вървя
в лято знойно, горещо
и с мисълта за края се гнетя,
че той не е хубаво нещо...
Не го виждам още,
слънцето на запад се придвижва
и тъжно е нощем,
че никой на вечно спящи не завижда...
© Георги All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...