Разделят ни много неща,
но също и много ни свързват.
Споделям словата с нощта,
а горе звездите не бързат.
Танцува ръката сама
и светли епохи рисува,
в които щастливи деца
на воля играят, лудуват!
Мъже и жени под дъжда
целуват живота суетен.
Бушува море от тела –
поредният порив планетен.
Веднъж се живее сега!
Животът не знае сюжети!
Животът е ярка звезда
и път без потребни билети!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
