Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека.
И само когато неговата пътека
е към края си, тогава човекът
се обръща към съдбата нелека
и ù казва наивно – моля те, нека
да имам още малко на тази планета.
Мечтая да се взирам в очите на ближния.
Ах, иска ми се да потъна в безгрижие, ...