Пътеката
І
Край жп линия – пътека ,
тук-там обрасла със трева.
Пътувам аз с походка лека,
пленен от дивна синева.
Над мен високо в небесата
прелитат птици на ята,
а там, наблизо край житата,
звучи на славей песента.
Пред мен на тясната пътека
съзирам плик, до него – лист.
С ръцете взех ги и полека
изтърсих пясъка сребрист.
Погледнах за адрес на плика –
уви, размит от силен дъжд
или четейки го, войника,
сълзѝ е ронил неведнъж.
ІІ
Писмо войнишко от момиче
до скъп приятел и любим:
"Привет от село, драги Гриша,
далеч от мен си с лик незрим.
Бледнеят спомените вече
от срещите ни под липите.
а ти си все така далече...
и тъжни са ми днес очите...
Не мога повече да чакам,
додето се завърнеш ти.
Сълзите си по теб изплаках...
Любов жадувам – не мечти.
Аз исках да съм ти съпруга,
но ти отказа брак – от страх...
След службата си търси друга...
Аз нов приятел си избрах...
Реших на връзките любовни
за по-добре да сложа край!"
Завършва с редове тъжовни...
"За мене вече не мечтай!"
След тези редове немея...
Потънал в размисъл стоях.
Вихрушка се изви и в нея
писмото пуснах... И видях,
че то лети, лети на воля –
пое го вятърът във миг –
с вестта за чуждата неволя,
на този непознат войник.
1976
("Октомврийски рози" - четвърта книга
на "Повейте на любовта")
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
