ПЪТЕКАТА КЪМ ХРАМА
Не мога да спечеля от лъжа –
измамата и пет пари не струва.
Но хвърля ли в браздите от ръжта –
знам – мравешкото царство ще пирува.
Щом дам на всеки хляб и светлина,
лечебен стрък живовляк и звъника –
замръкна ли на пътя сам-сама,
все някой непознат ще ме повика.
И с него ако просто поседя
на чаша чай с изпръхнала бисквита,
ще бъде пълен и щастлив денят.
Не вярваш ли – поне веднъж опитай.
© Валентина Йотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
