Пътепис. Част Първа: "Баба Вида"
Посрещна ни с дъжд
Балкана край Враца
и ни обгърна във влажна мъгла.
Продължавам напред –
до крайбрежна пиаца
във Видин, където започва Света.
Като шлейф на Царица
водите си плавно
влачи тази стара, широка, всевечна река...
На брега и приседнал
броя часовете
в които над нея ще прелетя.
От Запад на Изток,
към времето славно
за спомен на Цар изградил крепостта
врата се отваря
и Слънцето бавно
прониква и връща живот, светлина.
Била е защита –
Затвор я направи
Жестока, коварна и подла ръка.
Не може да бяга!
Какво да направи
като е скрепена така за брега?
Животът „Театър“
и тук е оставил
за душата ми музика и светлина…
Оръдия пазят
Тишината ми, Святата
и зеленото в знамето - тази нежна трева!
© Ангел Милев All rights reserved.
