Dec 11, 2008, 11:56 PM

Пътуване

  Poetry
1.4K 0 1
 

Пътуване

 

Събуждаш се - главата тегне.

А сладостта на усета, че пак ще тръгнеш,

се бори с вледеняващата меланхолия на сънищата.

Пътуване.

Без цел и без посока.

Мечта.

Тиха музика

и скърцащият шум на гумите върху грапавия гръб на пътя.

Тръпката.

Да чувстваш скоростта на тичащите покрай теб картини,

от малки селища,

огромни градове полета и...

... и какво ли още?

Усещането.

Че си спрял във времето,

че светът безкрайно ти завижда

за откраднатите мигове от него.

Пътуване.

Без цел и без посока. Нима?

Като в розов детски сън.

Така е.

Вече си на края.

Спокойно, неусетно стигнал си целта.

Почивка...

Връщане и...

... и пак Мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Митко Донев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...