Jan 25, 2015, 2:12 PM  

Проклятие

  Poetry
553 0 0

 

 

Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.

 

И пред моята старческа младост
си помислих скандално нерад: 
"Как във вашия гузен парад
да съм радост?"

 

Във фасулковски жлъч и обиди
не летят шепнешком пеперуди.
И увяхват малцината луди
сред гниди.

 

Аз не мога да бъда човече,
характерно за нашия век.
И разбирам, че всеки човек
е обречен. 

 

От сълзите на моята мисъл
и от опита зъл и правдив,
съм наясно, че никой щастлив
не е писал.

  

 

 

Мишкин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...