Oct 28, 2008, 12:42 PM

Пътуване до Рая

1.6K 0 12

ПЪТУВАНЕ ДО РАЯ

 

Едно торнадо ме отнесе

на волните криле на песен

в мъглявините на безкрая,

където се намира Рая.

 

Аз, Грешникът с билет за Ада,

се озовах с принцеса млада

направо в райската градина,

в по-светлата и половина.

 

На входа казах, че съм грешен.

Контрираха ме: "Ставаш смешен!

От Божи гроб тапия нямаш,

но по презумпция си вярващ.

 

Две-три заповеди божи

дори да изброиш не можеш,

но спазваш божии повели

от понеделник до неделя!"

 

Отнесе ме едно торнадо

далеч от кладите на Ада,

далеч от земните заблуди...

Накрая взех, че се събудих !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен поетичен самоанализ! Стихове - магия!При теб едното око все се усмихва, а другото сълзи...
  • Интересно... Забавно казват някои от вас, но във всяка хумористична история има и малко истина, не мислите ли? Хареса ми много! Поздрави от мен!
  • Събуди ме!Поздрав!!!)))
  • Самоиронията те държи в реалността. Проучи детайлно що е Торнадо и има ли то почва у нас... Желая ти да го срещнеш наживо и после да ни опишеш в стих- ти ли него или то- тебе...
  • Хах, още един грешник за Рая

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....