Пътуване на тъмно
Изплаках разноцветното мълчание
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се
в релефни вади, кърваво препускащи...
Въздишката отлюспи се, сподавено
вгорчена непотребно, до отсъствие...
Заклех се във последното зачатие,
олтарно преродено... до поискване.
Момински се обрекох на безбрачие,
след нямо, безприсъдно непомилване.
Разкъсвайки нашивките на времето,
преминах през нечисти ритуали...
И в черна кръв изпирах бавно бремето,
надвесило... готически кинжали.
Окултните, камшичени пространства
ми бяха дом и каменна постеля...
А просешкото, безконечно странство,
закрилник на номадската повеля...
Изплакана, завърнах се от скитане,
с очи болящи тихо, до избождане...
Дълбоко в мен е само трудно питане
по пътя на обратното прохождане...
© Деси Инджева All rights reserved.
