Пътят
В началото пътят е раждане
и всеки си гони растежа.
Отвсякъде с хора обграждане
за да си завършиш градежа.
Пораснеш ли в дългото чакане,
очаква те крива лъжица.
И чака те срамното клякане
за леща във плитка паница.
А дните ти стават шамарени.
Животът пък става кошмарен.
Минутите с гръм са ударени,
дъхът ти е с мирис кръчмарен.
И свикнал накрая в минутата
да тръпнеш за хляба напукан,
разкъсвай на ленти валутата
и псувай живота нафукан.
И волю- невелю пътуваш ти
към края на пътя обречен.
И без да разбираш сънуваш ти,
че в края за смърт си наречен.
Разбираш, когато ти сложат пръстта,
че в края на пътя живее смъртта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
