Aug 26, 2016, 4:37 PM

Пътят

  Poetry
1.1K 1 0

Пътят се появи пред
нас след изгрева 
на слънцето 
Той бе за нас
една приказна загадка 

Питахме се ние
Къде ли ще ни отведе 

Дали ще открием
място за нашата душа
в пейзажа.
На някой от тези прекрасни 
градове. 

Това е мистерията на този свят. 
Дали капките човешки 
ще се озоват на точните за тях места

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...