Пътят и живота

Пътуваща душа съм аз, 
но седя на едно място... 
Не мърдам. 
Не движа устни. 
Не дишам. 
Не живея! 
Затворена в клетка, 
но пътувам... 
Как така?! 
Въображение ли е? 
Измислица? 
Или съм просто болна? 
Пътуваща душа, 
но неподвижна. 
Непътуваща... И едвам забележима..  
Седя на едно и също място, 
чакайки пътят да ме хване за ръка. 
Да ме издърпа към себе си, 
да ми помогне, 
защото сама не мога... 
А след още малко време

ще съм една от малкото.... 
..... Непътуващи

и в същото време пътуващи души...
Ще преоткрия себе си. 
ще преоткрия света
ще преоткрия живота
И тогава, мисля си, 
никой никога не ще ме спре... 
Да живея, 
да пътувам, 
да изпитвам емоция
да обичам....! 
Като мен ли сте? 
Съгласни ли сте с този живот? 
Защото аз съм готова за него... 
Какъвто и да е той...!!!