Jun 22, 2006, 3:13 PM

Райета

  Poetry
1.2K 0 4

Тънките райета на живота
се спускат,
падат по повърхността;
изтъняват, заздравяват,
но това е то - света!
Напречни, водоравни,
та дори карета
рисуват и описват
с форми
младостта и старостта.
И ти ще трябва да живееш
между райетата по повърхността
но дали ще бъдат
черно бели или цветни?...
Зависи от развитието
на Мисълта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...