May 3, 2020, 10:36 AM

Рамки 

  Poetry » Love
488 2 2


Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина, 
контрол на чувствата ни. Жалко. 
Защото иначе ще си река. 
Ще потечеш в посоки и ръкави. 
Порой, стихия и беда. 
Ще бъде край на любовта ни... 
И не, защото се съпротивляваш. 
(Самият аз съм бурен океан) 
Когато в мен се вливаш, ще се давиш. 
И пак не ще се съберем във цяло...
Така че, нека да те сложа в рамка. 
Аз себе си ще озаптя в мълчание. 
Любов ли казах? Просто капка. 
Море с несбъднати желания... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??