May 3, 2020, 10:36 AM

Рамки

  Poetry » Love
688 2 2


Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина, 
контрол на чувствата ни. Жалко. 
Защото иначе ще си река. 
Ще потечеш в посоки и ръкави. 
Порой, стихия и беда. 
Ще бъде край на любовта ни... 
И не, защото се съпротивляваш. 
(Самият аз съм бурен океан) 
Когато в мен се вливаш, ще се давиш. 
И пак не ще се съберем във цяло...
Така че, нека да те сложа в рамка. 
Аз себе си ще озаптя в мълчание. 
Любов ли казах? Просто капка. 
Море с несбъднати желания... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...