Рамки
Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина,
контрол на чувствата ни. Жалко.
Защото иначе ще си река.
Ще потечеш в посоки и ръкави.
Порой, стихия и беда.
Ще бъде край на любовта ни...
И не, защото се съпротивляваш.
(Самият аз съм бурен океан)
Когато в мен се вливаш, ще се давиш.
И пак не ще се съберем във цяло...
Така че, нека да те сложа в рамка.
Аз себе си ще озаптя в мълчание.
Любов ли казах? Просто капка.
Море с несбъднати желания...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
