Тази вечер морето е страстна жена.
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби.
Той е влюбен в Бургас и любимото синьо.
Тази вечер ще плува в дълбоки води...
Ще отпие от старо, изискано вино.
Ще я водя на кея. В зори ще трептим.
Ще си мисля за нея, когато я няма.
Тази вечер морето – богиня без грим –
режисира типична за двама ни драма.
Тази вечер съм роб на жена от вода
и се губя в прегръдките нейни, където
се преплитат красиво небе и земя,
за да кажат: „Поете, обичай морето!“.
© Димитър Драганов All rights reserved.