Любовта отиде си от нас
и мисля - няма да я върна аз.
Дори да плача,
дори и да страдам,
пак самичка си оставам.
Никоя като мен няма да те обича
и в любов до гроба да се врича.
Това го запомни и когато останеш сам,
пак при мен се върни.
Аз ще те чакам безнадеждно може би,
а ти ще се връщаш само в съня ми.
Моята душа разби,
но аз пак ще те пусна
в сърцето ми.
© Ивелина Станева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
