Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят.
Ние вече сме възрастни.
Рано е
да изтрием чертите си.
Можем само да помълчим,
да преглътнем, да повървим.
И с носталгия
да си спомним мечтите си.
Рано е
да заровим огнището.
Късно е да протегнем ръце.
Някой ден, може би, моето лице
ще е прошка, надежда и истина.
Някой ден.
Но е рано сега...
© Дочка Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
