Рано, или късно...
За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило,
на ангел, който всяка нощ молитва
изрича – за родéн, за опело,
а после тихо в небесата литва.
И само тя не мигва до зори,
описала в стиха безсънно време.
Свещица на прозореца гори,
додето сън душицата ѝ вземе,
а този сън, вълшебен и крилат,
понася я в светлинните си мрежи...
Дори и да напусне този свят,
единствено нощта ще забележи.
Ще ѝ залипсва пламъкът и тя
по вятъра поемите ще пръсне...
И стих, към светлината отлетял,
ще ви намери. Рано или късно...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
