Равносметка
Разберем ли живота, за никъде няма да бързаме.
Ще се вслушаме в нежния ромон на ручея чист.
Всеки миг е неземна наслада, божествено свързване,
дом на ангели земни, на обич, на изгрев лъчист.
От молитва на старец, от детския сън запленени,
с нежна песен на птица припява ни вътрешен глас.
Пламва огънче живо в очи от тъга уморени –
равносметка за минали дни, прелетели край нас.
Разберем ли живота – божествена нишка от етера,
бликва извор прохладен с живителна бистра вода.
Всяка рана затваря се, даже красив ѝ е белегът,
щом намерим спасение, сбъдва се всяка мечта.
Разберем ли живота, запяваме ангелска песен,
всяка нота е сигурна стъпка към вечността.
И тревата говори, и вятърът шепне чудесен,
че над всекиго бди неизбродна вселена една.
Щом приемем живота без страх, без излишни въпроси,
ще се слее душата ни с чиста моминска сълза.
И ще знаем, че всички следи са безценни уроци,
че божествена рожба е всяка човешка съдба.
© Златка Чардакова All rights reserved.
