Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!?
На гладния дари ли късче хляб!?
Дали с вдовицата поне веднъж заплака,
живя ли с болката, дори на непознат!
О, ти, добри́ и праведни човече,
вървя ли с някой по неравния му път,
с красиви думи ли сирачето облече –
изгубил себе си в един поро́чен кръг!
© Руми All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
