Раят в мен
Навярно раят тази нощ е с мен,
докоснал се внезапно до Земята.
Не бях го викал - неосуетен
обсеби той неистово душата.
Усещам се неземно упоен,
самодостатъчен - притихнал.
Улавям лъч от ангели роден,
от потеклото си възкликнал.
Пространството е музика сега.
Долавям я от малката си стая.
Макар не паднал още вън снега,
с една блестяща белота ме вае.
И скитам от мечтите вдъхновен,
гостуващ на висящите градини,
от тъмнината в мене просветлен,
най-светлото у себе си поминал.
© Младен Мисана All rights reserved.
