Разбито Огледало
На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя,
връщаше се всяка сутрин посивяла,
попарваше усмивката дошла
завързваше я докато не я удави!
И стенеше в болезнени гримаси,
свикнало да вижда красота
в лице, попарено от "щастие"
огледалото разпръскваше тъга
На хиляди парченца се разби
блестящи, ледени кристали
сребристи мечове - стрели
огледалото, попиващо страданието.
Аз днес те пуснах да си тръгнеш
с въздишките и мокрите очи
разби се в пода, без дори да ме погледнеш
не каза сбогом, просто се разби...
© Весела Маркова All rights reserved.
