Разчитам руна
Подръпнеш ли вибриращата струна,
едва дочуто другата у мен
простенва и заспала древна руна
разчита под снега, от лъч стопен.
Очите огнени на първожрица
отваря в ритуала на страстта,
помърква котешки, от плът тигрица,
а сянката й сочи пропастта
на хиляди желания безхлебни,
празнуващи безсънни дълбини.
С разгулна тетива зората дебне,
лъкът лети целта да порази.
Достигнали безкрайност единени,
не губим целостта си. Невредим,
духът превзема тайните вселени,
непознаваем и непобедим.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
