Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена
и насища с озон и със вкус на барут! –
само драска е нужна – и цяла Вселена
ще избухне в очите на кварталния луд.
И от зимата тръснали сивата скука –
сякаш тежки окови, ръждясвали в кал,
грейват шарени къщички, пее олукът,
а светът се завърта в щастлив карнавал. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up