Mar 27, 2017, 4:54 PM

Разчитане на Божиите дири 

  Poetry » Phylosophy
761 4 15
Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена
и насища с озон и със вкус на барут! –
само драска е нужна – и цяла Вселена
ще избухне в очите на кварталния луд.
И от зимата тръснали сивата скука –
сякаш тежки окови, ръждясвали в кал,
грейват шарени къщички, пее олукът,
а светът се завърта в щастлив карнавал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??