Разчупи ме парче по парче,
оголи всеки нерв на душата
и кръвта застави да тече,
всяка фибра разбий без остатък.
После пак ме рисувай с очи,
със ръце ме извайвай ранима,
отпечатъка нека личи,
на поета и нежната рима.
Разчупи ме парче по парче,
всяко късче със дъх обожавай,
татуирай ми с устни сърце,
със целувки ме съживявай.
© Първолета Илиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
